Revised Common Lectionary (Complementary)
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
17 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, предложи гатанка и кажи притча за Израилевия дом, като речеш:
3 Така казва Господ Иеова: Един голям орел, с големи крила и дълги пера, С гъста пъстрошарена перушина, Дойде в Ливан та откъсна най-високото клонче на кедъра.
4 Той откърши върховете на клончетата му Та ги занесе в търговска страна, Тури ги в търговски град.
5 Взе и от семето на земята Та го пося на плодородна почва; Постави го при много води, посади го като върба.
6 И то поникна и стана разстлана лоза, ниска на ръст, Чиито клончета се обръщаха към него, И корените й бяха под него. Така стана лоза, Пусна пръчки и покара отрасли.
7 Имаше и друг голям орел с големи крила и гъста перушина; И, ето, от лехите гдето беше посадена Тая лоза разпростря корените си към него, И простря клончетата си към него за да я напои.
8 Тя бе посадена на добра почва, при много води, За да пусне пръчки и да принесе плод, Та да стане добра лоза.
9 Речи: Така казва Господ Иеова: Ще благоуспее ли? Не ще ли изскубе той корените й И отсече плода й, та да изсъхне, Да изсъхнат всичките й пресни листа, Даже без да има голяма сила или много люде, Които да я изскубят из корен?
10 Ето, дори ако и посадена, ще благоуспее ли? Не ще ли изсъхне съвсем Щом я досегне източният вятър? Ще изсъхне в лехите гдето бе израснала.
12 Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.
© 1995-2005 by Bibliata.com