Revised Common Lectionary (Complementary)
88 (A)Учение на Етама Езрахита.
2 (B)Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4 (C)„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“
6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7 (D)Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9 (E)Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
10 (F)Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си
12 (G)Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15 (H)Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18 (I)защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19 (J)От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.
20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21 (K)Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22 (L)Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23 (M)Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26 (N)И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.
27 (O)Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28 (P)И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30 (Q)И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.
31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33 (R)ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;
34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35 (S)Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?
37 (T)Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38 (U)навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“
39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40 (V)пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
41 (W)разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42 (X)Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47 (Y)Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49 (Z)Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50 (AA)Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.
19 (A)Когато жена има кърваво течение, което тече из тялото ѝ, да стои отделена седем дни, докле се очисти; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта.
20 И всичко, на което тя легне, докато трае очистянето ѝ, да е нечисто; и всичко, на което седне, да е нечисто.
21 И всеки, който се допре до постелката ѝ, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.
22 И всеки, който се допре до каквато и да е вещ, на която тя е седяла, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.
23 И ако някой се допре до каквото и да е нещо върху постелката, или върху оная вещ, на която тя е седяла, да бъде нечист до вечерта.
24 (B)Ако с нея преспи мъж, нечистотата ѝ да бъде върху него: той да бъде нечист седем дена, и всяка постелка, на която той легне, да бъде нечиста.
25 (C)Ако някоя жена има кръвотечение много дни не през време на очистянето си, или ако тя има течение по-дълготрайно от обикновеното ѝ очистяне, то, докле тече нечистотата ѝ, тя е нечиста, както през време на очистянето си.
26 Всяка постелка, на която тя легне, докле трае течението ѝ, да бъде нечиста, както постелката през време на очистянето ѝ; и всяко нещо, на което седне, да бъде нечисто, както е то нечисто през време на очистянето ѝ.
27 И всеки, който се допре до тия неща, да бъде нечист, да изпере дрехите си и да се измие с вода, и да бъде нечист до вечерта.
28 А когато жената се освободи от течението си, да изброи седем дена и след това ще бъде чиста:
29 (D)на осмия ден да си вземе две гургулици или два млади гълъба и да ги занесе на свещеника при входа на скинията на събранието;
30 и свещеникът да принесе една от птиците в жертва за грях, а другата – за всесъжение, и да я очисти пред Господа от течението на нечистотата ѝ.
31 Тъй предпазвайте синовете Израилеви от тяхната нечистота, за да не умрат, поради нечистотата си, като оскверняват Моето жилище, що е между тях.
9 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.