Revised Common Lectionary (Complementary)

^10 (A)И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.

4 От това Иона се силно огорчи и възнегодува.

^2 (B)И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.

^3 (C)И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.

⁴ И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?

⁵ И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.

⁶ И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.

⁷ И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.

^8 (D)А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“.

⁹ И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.

¹⁰ Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.

^11 (E)Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“

(Алилуия.)

145 ^(A)Душо моя, хвали Господа!

² Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.

^3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.

^4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.

^5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,

^6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,

^7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,

^8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.

^21 (A)Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка.

²² Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.

^23 (B)Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;

²⁴ но да оставам в плътта е потребно за вас.

²⁵ И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,

^26 (C)та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.

^27 (D)Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,

^28 (E)и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам – за спасение. И това е от Бога,

^29 (F)защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,

^30 (G)като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.

20 ^(A)Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,

² и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;

³ като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,

⁴ па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.

⁵ Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,

⁶ А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?

⁷ Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.

⁸ А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.

⁹ И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.

¹⁰ А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;

¹¹ и като получиха, зароптаха против стопанина

¹² и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.

¹³ А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?

¹⁴ Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;

¹⁵ нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?

^16 (B)Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.