Revised Common Lectionary (Complementary)

134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.

² Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.

³ Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.

18 След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.

² Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

³ Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

⁴ Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

⁵ И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

⁶ Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

⁷ А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

⁸ После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

⁹ Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

¹⁰ И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

¹¹ А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

¹² И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

¹³ А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

¹⁴ Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

²³ тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].

²⁴ Защото "Всяка твар е като трева, И всичката й слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът й окапва,

²⁵ Но Словото божие трае до века"; и това е словото, което ви е благовестено.