Revised Common Lectionary (Complementary)
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
10 Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:
11 Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.
12 И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник {Еврейски: Ръка.}, обърна се та замина и слезе в Галгал.
13 И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.
14 Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?
15 И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.
16 Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай.
17 И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,
18 и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат.
19 Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?
20 А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.
21 Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.
25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
27 нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.
29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
© 1995-2005 by Bibliata.com