Revised Common Lectionary (Complementary)
95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,
9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
10 Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
17 И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко,
18 И когато измериха <събраното> с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,
12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата <отдела> едно, и развали средната стена, която ги разделяше,
15 като в плътта Си унищожи враждата, <сиреч>, закона със заповедите му <изразени> в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и <тъй> да направи мир,
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;
18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.
19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство;
20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,
21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;
22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.
© 1995-2005 by Bibliata.com