Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁵ И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

¹⁶ И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

¹⁷ но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

3 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

² Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

³ но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

⁴ А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

⁵ но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

⁶ И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде.

⁷ Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен <оня>, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.

² Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.

³ Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;

⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).

⁵ Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).

⁶ Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери <то>; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.

⁷ Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).

⁸ Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе <ще бъде> окото Ми.

⁹ Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито <челюсти> трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

¹⁰ Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.

¹¹ Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

¹³ (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

¹⁴ при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

¹⁵ но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

¹⁶ нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

¹⁷ защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

¹⁸ и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

² И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

³ И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

⁴ А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

⁵ Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

⁶ Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

⁷ Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

⁸ Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

⁹ Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

¹⁰ Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

¹¹ Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.