Revised Common Lectionary (Complementary)

¹ От Павел, затворник, защото служа на Христос Исус, и от брат Тимотей.

До Филимон, наш скъп приятел, заедно с когото работим, ² а също и до сестра Апфия, до нашия съратник Архип и до църквата, която се събира в твоя дом.

³ Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Любовта и вярата на Филимон

⁴ Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си, ⁵ защото чувам за твоята вяра в Господ Исус и за любовта ти към всички Божии хора. ⁶ Моля се вярата, която споделяш с нас, да въздейства така, че те да видят всичкото добро, което имаме в Христос. ⁷ Твоята любов, братко, много ме радва и утешава, защото тя ободрява сърцата на Божиите хора.

Приеми Онисим като брат

⁸ Бих искал да те помоля, Филимоне, за една услуга, макар че — нека бъда напълно откровен с теб — като твой брат в Христос мога да ти заповядам да изпълниш това като свой дълг. ⁹ Но все пак, от любов, предпочитам да се обърна с молба към теб. Аз, Павел, вече остарял човек, сега съм затворник, защото служа на Христос Исус. ¹⁰ Моля те относно Онисим, който тук в затвора стана мой син. ¹¹ По-рано той беше безполезен за теб, но сега наистина е полезен^[a] и на теб, и на мен.

¹² Изпращам го обратно при теб и за мен това е все едно да откъсна част от сърцето си. ¹³ Бих искал да го задържа при себе си, за да ми помага вместо теб, докато съм в затвора заради Благата вест. ¹⁴ Но без твоето съгласие не искам да правя нищо, за да не вършиш добрина по принуда, а по желание. ¹⁵ Може би той ти бе отнет за известно време с цел да може да се върне при теб завинаги, ¹⁶ но вече не просто като роб, а повече от роб — като брат. Той ми е много скъп и вярвам, че ще стане още по-скъп на теб — и като човек, и като брат в Господа.

¹⁷ Така че, ако ме смяташ за приятел, приеми го по същия начин, както би приел мен. ¹⁸ И ако те е онеправдал в нещо или ти дължи нещо, пиши го на моя сметка. ¹⁹ Аз, Павел, със собствената си ръка пиша: „Ще се разплатя с теб“. А да не говорим за това, че ти ми дължиш и собствения си живот. ²⁰ Да, братко, бих искал да си ми полезен в Господа. Ободри сърцето ми в Христос. ²¹ Пиша ти това писмо, защото съм убеден, че ще отговориш на молбата ми и дори ще направиш повече, отколкото моля.

Не постъпвайте прибързано

(Мат. 10:37-38)

²⁵ Заедно с Исус вървяха много хора. Обръщайки се към тях, той им каза: ²⁶ „Ако някой дойде при мен, но обича баща си и майка си, жена си и децата си, братята, сестрите си и даже собствения си живот повече от мен, не може да бъде мой ученик. ²⁷ Който не носи кръста си и не ме следва, не може да бъде мой ученик. ²⁸ Ако някой от вас иска да построи кула, няма ли първо да седне да си направи сметка за разходите, за да види има ли достатъчно средства да завърши работата? ²⁹ Иначе, ако положи основите, но не е в състояние да завърши строежа, тогава всички, които го гледат, ще му се присмеят ³⁰ и ще кажат: „Този човек започна да строи, но не можа да завърши.“

³¹ Ако един цар има намерение да воюва срещу друг цар, нима няма първо да седне и прецени може ли с десет хиляди души да победи идващия срещу него с двадесет хиляди? ³² Ако види, че не може, тогава много преди другият цар да се приближи, той ще изпрати посланици да преговарят за мир. ³³ По същия начин всеки един от вас трябва да се откаже от всичко, което има, иначе не може да бъде мой ученик.