Revised Common Lectionary (Complementary)
65 (A)Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: „ето Ме, ето Ме!“ казвах на народ, който се не наричаше с Мое име.
2 (B)Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, –
3 (C)към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,
4 (D)седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо, и в съдовете му има гнусно вариво;
5 (E)който казва: „спри се, не се доближавай до мене, защото съм свет за тебе“. Те са дим за обонянието Ми, – огън, който гори всеки ден.
6 (F)Ето какво е написано пред лицето Ми: няма да премълча, но ще отплатя, ще отплатя в пазвата им
7 (G)за техните беззакония, казва Господ, и заедно за беззаконията на бащите им, които кадяха тамян по планини, и по хълмове Ме хулеха, – и ще отмеря в пазвите им за техните прежни деяния.
8 (H)Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.
9 И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда – наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24 (A)И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26 (B)Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27 (C)всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28 (D)Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29 (E)Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
26 (A)И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.