Revised Common Lectionary (Complementary)

Павел и Сила в затвора

¹⁶ Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. ¹⁷ Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ ¹⁸ Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.

¹⁹ Като видяха това и разбраха, че надеждата им за печалба изчезна, господарите на тази робиня сграбчиха Павел и Сила и ги повлякоха към градския площад, където се събираха управниците. ²⁰ Отведоха ги пред градските съдии и казаха: „Тези хора са юдеи и бунтуват града ни, ²¹ като проповядват обичаи, противни на законите ни. Ние не можем нито да ги приемем, нито да ги изпълняваме, защото сме римляни.“

²² Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. ²³ След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. ²⁴ При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.

²⁵ Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха. ²⁶ Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха. ²⁷ Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. ²⁸ Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“

²⁹ Тъмничарят повика да му донесат светлина, втурна се вътре и треперещ от страх, падна пред Павел и Сила. ³⁰ След това ги изведе и каза: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“

³¹ Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом.“ ³² После на него и на всички в дома му възвестиха посланието на Господа. ³³ И въпреки че беше късно през нощта, тъмничарят ги взе, изми раните им и веднага се кръсти заедно с всички, които живееха в дома му. ³⁴ След това ги заведе в дома си и ги нахрани, а той и цялото му семейство се радваха, че бяха повярвали в Бога.

¹² „Чуй, аз скоро ще дойда! Ще донеса със себе си награда за всеки — всеки ще получи отплата за делата си. ¹³ Аз съм Алфата и Омегата,^[a] Първият и Последният, Началото и Краят.

¹⁴ Благословени са онези, които изпраха робите си. Те ще имат право да ядат от дървото на живота, да минат през портите и да влязат в града.

¹⁶ Аз, Исус, изпратих своя ангел да ви даде това свидетелство за църквите. Аз съм потомъкът от рода на Давид. Аз съм светлата Зорница.“

¹⁷ Духът и невестата казват: „Ела!“ И нека всеки, който чуе, каже: „Ела!“ И жадният нека дойде и който иска, нека вземе даром от животворната вода.

²⁰ Този, който свидетелства за всичко това, казва: „Да, аз скоро ще дойда.“

Амин! Ела, Господи Исусе!

²¹ Благодатта на Господ Исус да бъде с всички.

²⁰ Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, ²¹ за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. ²² Дадох им славата, която ти ми даде, за да бъдат те едно, както ние сме едно. ²³ Аз ще бъда в тях и ти — в мен, така че те да бъдат в съвършено единство и светът да разбере, че ти ме изпрати и че обикна тях така, както обикна мен.

²⁴ Отче, искам хората, които ти ми даде, да бъдат с мен там, където съм аз, за да видят славата ми, която ти ми дари, защото ме обичаше преди още светът да бъде сътворен. ²⁵ Отче праведни, светът не те познава, но аз те познавам и те знаят, че ти си ме изпратил. ²⁶ Аз им показах кой си и ще продължавам да го правя, за да бъде в тях любовта, с която си ме обикнал, и за да бъда аз в тях.“