Revised Common Lectionary (Complementary)

⁹ През нощта на Павел му се яви видение — един човек от Македония стоеше пред него и го молеше: „Ела в Македония и ни помогни!“ ¹⁰ След това видение веднага се приготвихме да тръгнем към Македония, защото разбрахме, че Бог ни беше призовал да проповядваме там Благата вест.

Лидия приема вярата

¹¹ Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. ¹² Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.

¹³ В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим. ¹⁴ Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. ¹⁵ Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.

¹⁰ И докато бях завладян от Духа, ангелът ме заведе на голяма, висока планина, където ми показа святия град, Ерусалим, който идваше от Бога и се спускаше от небето.

²² Там не видях храм, защото Господ, Всемогъщият Бог, и Агнето бяха неговият храм. ²³ На града не му е нужно нито слънце, нито луна, които да му дават светлина. Божията слава го осветява, а Агнето е светилото му. ²⁴ Народите ще ходят под светлината на града, а земните царе ще донасят в него своята слава. ²⁵ Портите му няма да се затварят през деня, а нощ там няма да има. ²⁶ Величието и честта на народите ще бъдат донасяни в града. ²⁷ В него няма да влезе нищо нечисто и никой, чиито пътища са гнусни или лъжливи. Ще влязат само онези, чиито имена са записани в книгата на живота, която Агнето има.

22 Тогава ангелът ми показа реката с животворна вода. Тя беше бистра като кристал и течеше от престола на Бога и на Агнето ² надолу през града по средата на улицата му. От двете страни на реката растеше дървото на живота, което има дванадесет реколти и дава плод всеки месец. Листата му могат да лекуват народите. ³ В града няма да има нищо, което е проклето от Бога. Там ще бъде престолът на Бога и на Агнето, а слугите му ще му служат. ⁴ Те ще видят лицето му и името му ще бъде изписано на челата им. ⁵ Вече няма да има нощ и хората няма да се нуждаят нито от слънчева светлина, нито от друго светило, защото Господ Бог ще пръска над тях светлината си и те ще царуват за вечни векове.

²³ Исус му отговори: „Ако някой ме обича, ще постъпва според учението ми. Моят Баща ще го обикне и ние ще дойдем при него и ще живеем с него. ²⁴ Който не ме обича, не постъпва според моите учения, въпреки че учението, което чувате, не идва от мен, а от Отца, който ме изпрати.

²⁵ Казах ви всичко това, докато все още съм с вас, ²⁶ но Защитникът, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в мое име, ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което съм ви казвал.

²⁷ Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Не ви го давам както дава светът. Не допускайте в сърцата си тревога и страх. ²⁸ Чухте ме да ви казвам, че си отивам, но ще се върна при вас. Ако ме обичате, ще се радвате, че отивам при Отца, защото той е по-велик от мен. ²⁹ Ето, казвам ви го преди да се е случило, така че когато се случи, да повярвате.

Исус излекува болен при една къпалня

5 После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим. ² В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда.^{[a] 3} Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други — сакати, а някои — парализирани.^{[b] 4 [c] 5} Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години. ⁶ Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“

⁷ Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“

⁸ Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“ ⁹ В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.

Денят, в който се случи това, беше събота.