Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁶ Ето защо отсега нататък не оценяваме никого от човешка гледна точка. Въпреки че някога оценявахме Христос от човешка гледна точка, сега вече не го оценяваме така. ¹⁷ Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде! ¹⁸ И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. ¹⁹ Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. ²⁰ Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ ²¹ Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях^[a] заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога.

Радост в небето

(Мат. 18:12-14)

15 Всички бирници и грешници се тълпяха да чуят Исус. ² Тогава фарисеите и законоучителите започнаха да мърморят неодобрително: „Този човек посреща с радост грешници и даже яде с тях!“

³ Тогава Исус им разказа следната притча:

Притча за блудния син

¹¹ След това Исус каза: „Един човек имал двама сина. ¹² По-малкият казал на баща си: „Татко, дай ми моя дял от имота.“ И бащата разделил имота между синовете си. ¹³ Не след дълго по-малкият син си събрал нещата и заминал за далечна страна. Там прахосал всичките си пари в разгулен живот. ¹⁴ Скоро след като пропилял всичко, в страната настъпил глад и момъкът изпаднал в нужда. ¹⁵ Тогава се наел да работи при един от местните жители, който го изпратил да пасе свине в полята му. ¹⁶ Той така гладувал, че с радост би напълнил стомаха си дори с рожковите, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал. ¹⁷ Накрая момчето се вразумило и си казало: „Всички слуги на баща ми имат храна в изобилие, а аз тук умирам от глад. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща ми и ще му кажа: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. ¹⁹ Не съм достоен да се наричам повече твой син. Позволи ми да бъда един от слугите ти.“ ²⁰ И така, той станал и тръгнал към баща си.

Блудният син се завръща

Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал. ²¹ Синът казал: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.“ ²² Но бащата казал на слугите си: „Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката. ²³ Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме. ²⁴ Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.“ И започнали да се веселят.

По-големият син се прибира

²⁵ През това време по-големият син бил на полето. Когато се приближил до къщата, той чул музика и танци. ²⁶ Извикал един от слугите и го попитал какво означава всичко това. ²⁷ Слугата отговорил: „Брат ти се върна. Баща ти закла угоеното теле за това, че си го получи обратно здрав и читав.“ ²⁸ По-големият брат се ядосал и отказал да влезе в къщата. Тогава баща му излязъл и започнал да го моли да влезе у дома. ²⁹ Синът отговорил: „С години ти служих като роб, подчинявах се на всяка твоя заповед, а ти дори една коза не закла заради мен, за да се повеселя с приятели. ³⁰ А когато се върна този твой син, който пропиля парите ти по жени, за него закла угоеното теле!“ ³¹ А бащата казал: «Синко, ти си винаги с мен. Всичко, което имам, е и твое. ³² Но сега трябваше да празнуваме и да се веселим, защото брат ти беше мъртъв, а сега е жив. Беше изгубен, а сега се намери.»“