Revised Common Lectionary (Complementary)

⁸⁹ Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

⁹⁰ Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.

⁹¹ Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.

⁹² Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

⁹³ До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.

⁹⁴ Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.

⁹⁵ Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

⁹⁶ Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.

36 В четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа и рече:

² Вземи си един свитък книга та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи, от деня, когато <почнах да> ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.

³ Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха им.

⁴ Тогава Еремия повика Варуха Нириевия син; и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които Господ му бе говорил.

⁵ И Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом;

⁶ затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си.

⁷ Негли принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против тия люде.

⁸ И Варух Ниривият син стори всичко, що му заповяда пророк Еремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.

⁹ И в петата година на Юдовия цар, Иоким Иосиевия син, в деветия месец, всичките люде в Ерусалим и всичките люде, които дохождаха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.

¹⁰ Тогава Варух прочете от книгата Еремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на всичките люде.

14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.

² Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.

³ А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

⁴ Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁵ Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁶ <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁷ Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁸ Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁹ Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

¹⁰ Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

¹¹ Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.