Revised Common Lectionary (Complementary)

8 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

² И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

³ И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.} на всичките люде беше в книгата на закона.

⁵ И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

⁶ И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

⁸ Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

⁹ И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

¹⁰ Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

² Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

³ Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,

⁴ Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

⁵ Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

⁶ То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.

⁷ Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

⁸ Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

⁹ Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

¹⁰ Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

¹¹ Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

¹² Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.

¹³ Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

¹⁴ Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.

¹² Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

¹³ Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

¹⁴ Защото тялото не се състои от една част, а от много.

¹⁵ Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

¹⁶ И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

¹⁷ Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

¹⁸ Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

¹⁹ Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

²⁰ Но сега те са много части, а едно тяло.

²¹ И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

²² Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

²³ и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

²⁴ А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

²⁵ за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

²⁷ А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

²⁸ И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

²⁹ Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

³⁰ Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

³¹ Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.

¹⁴ А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

¹⁵ И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

¹⁶ И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

¹⁷ И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

¹⁸ "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

¹⁹ Да проглася благоприятната Господна година".

²⁰ И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

²¹ И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.