Revised Common Lectionary (Complementary)

²³ Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴ Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵ От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸ Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

15 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

² А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

³ Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

⁴ Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

⁵ Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

⁶ И <Аврам> повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

¹² А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.

¹³ Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

¹⁴ Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

¹⁵ А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

¹⁶ А в четвъртия род <потомците ти> ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

¹⁷ А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

¹⁸ И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

²¹ А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²² сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵ Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁶ за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹ Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.

³⁰ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.