Revised Common Lectionary (Complementary)
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
6 А Иов в отговор рече: -
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
© 1995-2005 by Bibliata.com