Revised Common Lectionary (Complementary)
3 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.
2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),
3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
4 Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме.
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.
6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.
7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.
9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.
10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.
12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.
13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.
14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.
15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.
16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.
17 И каза: Какво слово ти говори <Господ?> не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.
18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече <Илий>: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.
19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.
20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк,
139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.
13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "!".}
16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло <с нея?> защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".
17 Но, който се съединява с Господа е един дух с <Него>.
18 Бягайте от блудодеянието. Всеки <друг> грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].
43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.
46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
© 1995-2005 by Bibliata.com