Revised Common Lectionary (Complementary)
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3 (A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
6 (B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9 (C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
16 Отговори Иов и рече:
2 (A)слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3 Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4 И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5 подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6 Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7 (B)Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8 Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9 Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10 Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11 Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12 (C)Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13 Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14 пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15 Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16 (D)Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17 (E)макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18 Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19 И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20 Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
21 О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
45 (A)А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46 (B)Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48 Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, –
49 па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, –
50 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51 и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.