Revised Common Lectionary (Complementary)
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
10 (F)Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 (G)Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 (H)А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18 (I)Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 (J)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (K)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 (L)Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
26 (M)В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 (N)Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
7 И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.
8 (A)И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.
9 (B)Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа.
10 (C)И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си,
11 и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ;
12 и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието ѝ: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт;
13 ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.
14 (D)Тогава слезе Моисей от планината и до йде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си.
15 (E)И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.
16 (F)На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери.
17 (G)И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината.
18 (H)А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;
19 (I)и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.
20 (J)И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи.
17 Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха;
18 (A)те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти.
19 (B)Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух.
20 (C)А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светии,
21 запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот;
22 и към едни бивайте милостиви с разсъждение,
23 (D)а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.
24 А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, –
25 на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.