Revised Common Lectionary (Complementary)

⁷ Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме.

⁸ Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува?

⁹ Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

¹⁰ Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.

¹⁹ Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение!

²⁰ Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.

²¹ Заради името Си недей се погнусява <от нас>, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

²² Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето <от себе си> ли дава дъждове? Не си ли Ти, <Който даваш>, Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.

84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!

² Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.

³ Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.

⁴ Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).

⁵ Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към <Твоя дом>.

⁶ Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд <я> покрива с благословения.

⁷ Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

⁶ Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава.

⁷ Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;

⁸ отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

¹⁶ При първата ми защита никой не взе моята страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете <това за грях>.

¹⁷ Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.

¹⁸ Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси <и въведе> в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

⁹ И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

¹⁰ Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹¹ Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹² Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

¹³ А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

¹⁴ Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.