Revised Common Lectionary (Complementary)

²² А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

²³ Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²⁴ А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

²⁵ който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

²⁶ Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁷ А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

²⁸ А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

²⁹ А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

³⁰ И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

³¹ Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

² Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

³ Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

⁴ Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁵ Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁶ Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁷ Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁸ Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

¹⁴ А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,

¹⁵ и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те <направят> мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.

¹⁶ Всичкото писание <е> боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;

¹⁷ за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

4 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред <вид> на явлението Му и царуването му:

² проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

³ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,

⁴ и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.

⁵ Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.

18 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

² В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

³ В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

⁴ Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

⁵ пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁶ И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

⁷ А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁸ Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?