Revised Common Lectionary (Complementary)

51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

² Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

³ Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

⁴ На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.

⁵ Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

⁶ Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.

⁷ Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

⁸ Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

⁹ Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

¹⁰ Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

6 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

² Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

³ И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

⁴ В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

⁵ И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

⁶ разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

1 Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,

² до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,

⁴ нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията <спасителна> наредба чрез вяра, <така правя и сега>.

⁵ А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;

⁶ от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,

⁷ и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.

⁸ А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

⁹ като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

¹⁰ за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,

¹¹ според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.