Revised Common Lectionary (Complementary)
Молитва Давидова.
16 (A)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 (B)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 (C)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 (D)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 (E)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 (F)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
1 (A)След смъртта на Ахава Моав се отметна от Израиля.
2 (B)А Охозия падна през решетчестия п розо рец на своята горница, която е в Самария, и заболя. И проводи пратеници и им каза: идете, попитайте Веелзевула, акаронското божество: ще оздравея ли от тая болест? (И те отидоха да питат.)
3 Тогава Ангел Господен каза на Илия Тесвитеца: стани, присрещни пратениците на самарийския цар и им кажи: нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество?
4 (C)Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш. И отиде Илия (и каза им).
5 Върнаха се пратениците при Охозия. И той ги попита: защо се върнахте?
6 И те му отговориха: присрещна ни един човек и ни каза: идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: тъй говори Господ: нима у Израиля няма Бог, та пращаш да питат Веелзевула, акаронското божество? Затова от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш.
7 И ги попита: какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?
8 (D)Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс. Той рече: това е Илия Тесвитец.
9 (E)И проводи царят при него петдесетник с неговите петдесетмина. И той се изкачи при него, когато Илия седеше навръх планината, и му каза: човече Божий! царят каза: слез.
10 (F)Отговори Илия и каза на петдесетника: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън от небето и изгори и него и неговите петдесетмина.
11 Царят проводи при него друг петдесетник с неговите петдесетмина. И той му заговори и каза: човече Божий! тъй казва царят: слез по-скоро.
12 (G)Илия отговори и му каза: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън Божий от небето и изгори него и неговите петдесетмина.
13 И проводи трети път петдесетник с неговите петдесетмина. Третият петдесетник стана, та дойде, и падна на колене пред Илия, молеше го и му думаше: човече Божий, да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби – тия петдесетмина пред твоите очи;
14 ето, падна огън от небето и изгори двамата предишни петдесетници с техните петдесетмина; но сега да не бъде презряна душата ми пред твоите очи!
15 И рече Ангелът Господен на Илия: иди с него, не бой се от него. И той стана, та отиде с него при царя.
16 И му каза: тъй говори Господ: задето праща пратеници да питат Веелзевула, акаронското божество, като да нямаше в Израиля Бог да питаш за словото Му, – ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.
8 (A)Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9 (B)а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10 (C)Тачите дни, месеци, времена и години.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.