Revised Common Lectionary (Complementary)

²⁴ Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁵ Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

²⁶ Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁷ Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁸ Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

²⁹ Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

³⁰ Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³¹ Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³² Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³³ Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³⁴ Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁵ Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

2 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

² И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

³ И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; <и така из цялата глава.>}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.

⁴ Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

⁵ И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

⁶ Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

⁷ И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

⁸ И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

⁹ И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

¹⁰ А той рече: Мъчно нещо поиска ти; <но>, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

¹¹ И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

¹² А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

¹³ И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

¹⁴ И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

¹⁵ А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

⁵ В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁶ Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁷ И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁸ И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁹ по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

¹⁰ И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹¹ И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹² И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹³ Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹⁴ <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁵ Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁶ И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁷ Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.