Revised Common Lectionary (Complementary)

29 (По слав. 28). Давидов <псалом>. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.

² Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.

³ Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ <гърми> над големите води,

⁴ Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.

⁵ Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,

⁶ И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.

⁷ Гласът Господен разцепва огнените пламъци.

⁸ Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.

⁹ Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава!

¹⁰ Господ седна <Цар> над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.

¹¹ Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.

² Тогава Соломон събра в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

³ И тъй всичките Израилеви мъже се събраха пред царя на празника в седмия месец.

⁴ А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, левитите дигнаха ковчега.

⁵ Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

⁶ А цар Соломон и цялото Израилево общество, които се бяха събрали пред него, бяха пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

⁷ Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

⁸ Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

⁹ И върлините се издадоха така, щото се виждаха краищата на върлините <издадени> от ковчега пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

¹⁰ В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Моисей положи <там> на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли из Египет.

¹¹ А щом излязоха свещениците из светилището, (защото всичките свещеници, които се намираха там, бяха се осветили без да чакат реда на отредите си;

¹² а и всичките певци левити - Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им облечени във висон, и <държащи> кимвали, псалтири и арфи стояха на изток от олтара, и с тях сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби),

¹³ и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи Господа с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак,

¹⁴ така щото поради облака свещениците не можаха да застанат за да служат, защото Господната слава изпълни Божия дом.

¹⁹ Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

²⁰ но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²¹ По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²² Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

²³ <сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

²⁴ Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵ А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁶ Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁷ Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁸ А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁹ А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.