Revised Common Lectionary (Complementary)
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.
2 (A)Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3 (B)Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.
4 Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма
5 (C)и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.
6 (D)Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 (E)И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;
8 както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;
9 (F)затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.
10 И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,
11 (G)и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;
12 и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;
13 ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;
14 ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;
15 ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;
16 ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;
17 ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;
18 тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.
6 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 (A)Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6 (B)са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8 (C)а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10 (D)Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.