Revised Common Lectionary (Complementary)
Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (A)Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
4 Господи, чуй рано гласа ми, – на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
5 (C)защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
6 (D)нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
7 (E)Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
9 Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
10 (F)Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им – отворен гроб, с езика си лъстят.
11 Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
12 И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
4 От това Иона се силно огорчи и възнегодува.
2 (A)И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
3 (B)И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4 И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
5 И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
6 И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.
7 И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
8 (C)А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“.
9 И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.
10 Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
11 (D)Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (A)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (C)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.