Revised Common Lectionary (Complementary)

Учение Асафово.

73 ^(A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?

^2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.

³ Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.

^4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;

⁵ изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;

⁶ и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;

^7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;

⁸ рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.

^9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.

¹⁰ Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?

¹¹ Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,

¹² Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!

^13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;

¹⁴ Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;

^15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.

¹⁶ Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;

^17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.

^18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.

¹⁹ Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.

²⁰ Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.

^21 (J)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.

^22 (K)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;

²³ не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.

⁶ излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири;

⁷ погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им;

⁸ зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма.

⁹ Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.

¹⁰ Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол;

¹¹ ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му – в мишците на корема му;

¹² размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени;

¹³ краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти;

¹⁴ това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;

42 Отговори Иов на Господа и рече:

^2 (A)зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно.

^3 (B)Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех.

⁴ Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми.

^5 (C)Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат;

⁶ затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.

^31 (A)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;

^32 (B)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.

³³ Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!

^54 (A)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

⁵⁵ Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.

⁵⁶ Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.

⁵⁷ Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.

⁵⁹ А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.

⁶⁰ Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.

^61 (B)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И като излезе вън, горко плака.