Revised Common Lectionary (Complementary)

20 ^(A)В седмата година, петия месец, десетия ден от месеца, дойдоха някои Израилеви старейшини да питат Господа и седнаха пред мене.

² И биде към мене слово Господне:

^3 (B)сине човешки! говори с Израилевите старейшини и им кажи: тъй казва Господ Бог: дошли сте да Ме питате ли? Жив съм Аз – няма да ви дам отговор, казва Господ Бог.

^4 (C)Искаш ли да се съдиш с тях, искаш ли да се съдиш, сине човешки? изкажи им гнусотиите на техните бащи

^5 (D)и им кажи: тъй казва Господ Бог: в оня ден, в който избрах Израиля и, като подигнах ръката Си, заклех се в племето на Иакововия дом, открих им се в земята Египетска и, като подигнах ръка, казах им: „Аз съм Господ, Бог ваш“, –

^6 (E)в оня ден, като подигнах ръката Си, Аз им се заклех да ги изведа из земята Египетска в земя, която Аз за тях избрах, в която тече мед и мляко, украса на всички земи,

^7 (F)и им казах: отхвърлете всички гнусотии от вашите очи и не се осквернявайте с египетски идоли: Аз съм Господ, Бог ваш.

⁸ Но те се възмутиха против Мене и не щяха да Ме слушат; никой не отхвърли гнусотиите от очите си и не остави египетските идоли. И Аз казах: ще излея върху тях гнева Си, ще изчерпя върху тях яростта Си сред земята Египетска.

^9 (G)Но Аз постъпих зарад Моето име, та да не се хули то пред народите, между които се те намираха, и пред чиито очи Аз им се открих, за да ги изведа из земята Египетска.

^10 (H)И Аз ги изведох из земята Египетска и ги доведох в пустинята,

^11 (I)дадох им Моите заповеди и им обявих Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълни, ще бъде жив;

^12 (J)дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.

^13 (K)Но домът Израилев се побуни против Мене в пустинята: по Моите заповеди не постъпваха и отхвърлиха Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълнява, би бил жив, и Моите съботи нарушаваха, – и Аз казах: ще излея върху тях Моята ярост в пустинята, за да ги изтребя.

^14 (L)Но аз постъпих заради Моето име, за да се не хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.

^15 (M)Дори и като подигнах ръка против тях в пустинята, заклех се, че не ще ги въведа в земята, която бях отредил, – в която тече мед и мляко, украса на всички земи, –

^16 (N)задето те отхвърлиха Моите наредби, не постъпваха по Моите заповеди и нарушаваха Моите съботи; защото тяхното сърце теглеше към идолите им.

^17 (O)Но Моето око се смили и ги не погуби; и Аз ги не изтребих в пустинята.

^7 (A)Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,

^8 (B)да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,

⁹ дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.

¹⁰ Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.

^11 (C)Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.

¹² Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.

^13 (D)Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;

^14 (E)защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,

^15 (F)докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.

^16 (G)Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.

¹⁷ Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?

¹⁸ А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?

¹⁹ И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

4 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.

^2 (H)Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.

^3 (I)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.

^4 (J)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.

^5 (K)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.

⁶ И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,

^7 (L)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.

⁸ Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.

^9 (M)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.

¹⁰ Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.

¹¹ И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.