Revised Common Lectionary (Complementary)
4 (A)кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.
5 (B)Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6 (C)Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци – в степите.
7 И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя – във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
2 (A)Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2 Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3 и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4 то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5 (B)Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6 А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8 (C)Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите.
9 (D)Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10 (E)Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11 (A)Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12 Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13 (B)Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
14 (A)Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15 (B)Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
16 а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?
17 Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
24 (A)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.
27 Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29 И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.
31 (B)Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.
33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.
35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37 (C)И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.