Revised Common Lectionary (Complementary)

(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)

92 ^(A)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

² Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.

³ Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.

^4 (B)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.

^14 (A)И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

^15 (B)и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

^16 (C)На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

^17 (D)А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;

¹⁸ тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;

^19 (E)с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

²⁰ И даде Адам на жена си име Ева^[a], защото тя стана майка на всички живеещи.

²¹ И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.

^22 (F)И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

²³ Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

²⁴ И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

^5 (A)Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;

^6 (B)а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?

^7 (C)Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:

^8 (D)всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;

^9 (E)но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.