Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁵ След няколко дни вярващите се събраха (бяха около сто и двадесет души) и Петър стана и каза: ^16-17 „Братя, трябваше да се изпълни Писанието, в което Святият Дух предрече чрез думите на Давид, че Юда, който беше един от нас и служеше с нас на Бога, ще води онези, които арестуваха Исус.“

^21-22 Затова трябва да изберем за свидетел на възкресението на Исус един измежду тези, които ни придружаваха през цялото време, докато Господ Исус беше с нас — от Йоановото кръщение до деня, когато ни беше отнет и се възнесе на небето.“

²³ Предложиха двама: Йосиф, наречен Варсава (наречен още и Юст), и Матия. ²⁴ След това апостолите се помолиха, казвайки: „Ти, Господи, който познаваш всяко сърце, покажи ни кого от тези двама души си избрал ²⁵ да заеме мястото на апостол в това служение, което Юда изостави, за да отиде, където му се полага.“ ²⁶ След това хвърлиха жребий и той се падна на Матия. Така Матия стана апостол заедно с другите единадесет.

⁹ Щом като приемаме свидетелството на хора, трябва да признаем, че свидетелството на Бога е по-значимо. Това е Божието свидетелство: той е свидетелствал за своя Син. ¹⁰ Който вярва в Божия Син, носи това свидетелство в себе си. Който не вярва на Бога, го е обявил за лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, което Бог е дал за Сина си. ¹¹ А свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в неговия Син. ¹² Който има Сина, има този живот. Който няма Божия Син, няма този живот.

Сега имаме вечен живот

¹³ Всичко това пиша на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.

⁶ Изявих името ти на хората, които избра от света и ми повери. Те ти принадлежаха, но ти ги даде на мен и те се подчиниха на словото ти. ⁷ Сега знаят, че всичко, което си ми дал, идва от теб. ⁸ Аз им предадох ученията, които ти ми даде. Те ги приеха и разбраха, че наистина дойдох от теб, и повярваха, че ти ме изпрати. ⁹ За тях се моля. Не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото са твои. ¹⁰ Всичко мое принадлежи на теб и всичко твое принадлежи на мен, и аз се прославих чрез тях. ¹¹ Аз няма да остана в света — ще дойда при теб, но те ще останат. Отче святи, пази ги чрез силата на името си, което си ми дал, така че те да бъдат едно, както сме ние. ¹² Докато бях с тях, ги пазих чрез силата на името ти, което ми даде. Закрилях ги и нито един не бе изгубен, освен онзи, който сам избра да бъде изгубен. Всичко това стана, за да се изпълни Писанието.

¹³ Сега идвам при теб, но казвам тези неща, докато съм още в света, за да са те изпълнени с моята радост. ¹⁴ Аз им дадох твоето слово, но светът ги мразеше, защото не му принадлежаха, така както не му принадлежа и аз. ¹⁵ Не те моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия. ¹⁶ Те не принадлежат на света, така както и аз не му принадлежа. ¹⁷ Посвети ги да ти служат чрез истината. Твоето слово е истина. ¹⁸ Както ти изпрати мен в света, така и аз изпратих тях в света. ¹⁹ Аз се посвещавам да ти служа заради тях, за да могат и те също да се посветят да ти служат чрез истината.