Revised Common Lectionary (Complementary)

Петър и Корнилий

10 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, който беше стотник в така наречения Италийски полк. ² Той, както и цялото му семейство, беше набожен и богобоязлив човек. Щедро даваше милостиня на бедните и непрестанно се молеше на Бога. ³ Веднъж, около три часа следобед, той имаше видение и ясно видя как Божий ангел влезе и го повика: „Корнилий!“

⁴ Той се вгледа изплашено в ангела и попита: „Какво, господине?“

Ангелът му отговори: „Бог чу молитвите ти и видя щедростта ти към бедните. Той те запомни. ⁵ Изпрати сега в Йопия няколко души да доведат тук Симон, наречен Петър. ⁶ Той е отседнал при Симон кожаря, чиято къща е край морето.“ ⁷ Когато ангелът, който му беше говорил, си отиде, Корнилий повика двама от слугите си и един набожен войник, който бе сред помощниците му. ⁸ Той им разказа всичко, което се беше случило и ги изпрати в Йопия.

⁹ На другия ден около пладне, когато приближаваха града, Петър се качи на покрива да се моли. ¹⁰ Той почувства силен глад и поиска да яде. Докато му приготвяха храната, изпадна в транс. ¹¹ Видя небето да се отваря и нещо, приличащо на голямо платнище, опънато в четирите края, да се спуска долу към земята. ¹² В него имаше всякакви земни животни, влечуги и небесни птици. ¹³ Тогава глас каза на Петър: „Стани, Петре, заколи и яж!“

¹⁴ Но Петър каза: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм ял нечиста и осквернена храна.“^[a]

¹⁵ Гласът отново се обърна към него: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ ¹⁶ Това се случи три пъти и после всичко бе вдигнато обратно в небето.

¹⁷ Междувременно хората, изпратени от Корнилий, разпитаха за къщата на Симон и докато Петър се чудеше над смисъла на своето видение, те застанаха пред портата ¹⁸ и силно извикаха: „В тази къща ли гостува Симон, наречен Петър?“

¹⁹ Петър все още си мислеше за видението, когато Духът му каза: „Чуй! Търсят те трима души. ²⁰ Стани, слез долу и тръгни с тях, без да се колебаеш, защото аз съм ги изпратил.“ ²¹ Петър слезе при мъжете и им каза: „Аз съм този, когото търсите. Защо сте дошли?“

²² Те отговориха: „Изпраща ни стотникът Корнилий, праведен и богобоязлив човек, уважаван от целия юдейски народ. Свят ангел му е казал да те покани в дома си и да чуе нещата, които имаш да кажеш.“ ²³ Петър покани хората да влязат и да останат да пренощуват.

На сутринта той се приготви и тръгна с тях заедно с няколко братя от Йопия. ²⁴ На другия ден пристигна в Кесария. Корнилий беше събрал роднините си и близките си приятели и ги чакаше.

²⁵ Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна и му се поклони, като падна в краката му. ²⁶ Петър го изправи, като му каза: „Стани! Аз също съм човек като теб.“ ²⁷ Разговаряйки с него, Петър влезе в къщата и видя, че там са се събрали много хора.

²⁸ Той им каза: „Вие добре знаете, че законът не допуска юдеи да се събират или сближават с хора от друг род. Но Бог ми показа, че не трябва да наричам никого „нечист“ или „осквернен“. ²⁹ Затова, когато ме поканиха, дойдох без възражения. А сега ми кажете защо ме повикахте.“

³⁰ Корнилий отговори: „Преди четири дни, по същото време — към три часа следобед — си бях у дома и се молех. Внезапно пред мен застана човек в блестящи дрехи ³¹ и каза: „Корнилий, молитвата ти е чута. Бог видя щедростта ти към бедните. Той те запомни. ³² Прати хора в Йопия и покани Симон, наречен Петър, да дойде тук. Той е отседнал при Симон кожаря, чиято къща е край морето.“ ³³ Затова веднага изпратих да те повикат и ти направи добре, че дойде. Сега всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, което Господ ти е заповядал да ни кажеш.“

Петър проповядва в къщата на Корнилий

³⁴ Петър заговори: „Сега наистина разбирам, че Бог е безпристрастен.