Revised Common Lectionary (Complementary)
5 (A)Тъй казва Господ против пророците, които въвеждат в заблуда Моя народ, които гризат със зъби – и проповядват мир; а който им не тури нищо в уста, против него война обявяват.
6 (B)Затова, вместо видение, за вас ще бъде нощ, вместо предсказване – тъмнина; ще залезе слънце над пророците, и денят ще потъмнее над тях.
7 (C)Ще се засрамят ясновидци, ще бъдат посрамени гадатели, и те всички ще затворят уста, защото не ще има отговор от Бога.
8 (D)Но аз съм изпълнен със силата на Духа Господен, с правда и твърдост, за да изкажа на Иакова престъпленията му, и на Израиля – греха му.
9 (E)Слушайте прочее, главатари на дома Иаковов и князе на дома Израилев, вие, които се гнусите от правосъдие и които изкривявате всичко право,
10 (F)които градите Сион с кръв, и Иерусалим – с неправда!
11 (G)Главатарите му съдят за подаръци, свещениците му учат за плата, пророците му предсказват за пари, а пък се осланят на Господа думайки: „нали Господ е помежду ни? Беда не ще ни постигне!“
12 (H)Затова, поради вас Сион ще бъде разоран като нива, и Иерусалим ще стане купище развалини, и планината на тоя Дом ще бъде гориста могила.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)(B) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (C)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (D)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (E)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (F)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (G)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (H)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (I)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (J)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (K)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (L)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (M)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (N)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (O)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
9 (A)Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.
10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,
11 защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,
12 (B)ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.
13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.
23 Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
2 и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,
3 затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
4 (A)връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
5 (B)и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[a] и правят големи полите на дрехите си;
6 (C)обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
7 и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!
8 (D)А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
9 (E)и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
10 и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.
11 Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
12 (F)защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.