Revised Common Lectionary (Complementary)
8 И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?
9 (A)Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.
10 (B)А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.
12 Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.
13 След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.
14 (C)Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
15 И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,
16 (D)Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.
17 И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,
18 и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.
19 (E)Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.
20 (F)И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.
21 Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;
22 (G)аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.
23 (A)С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
24 (B)С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,
25 и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,
26 и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.
27 (C)С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.
28 (D)С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.
29 (E)С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.