Revised Common Lectionary (Complementary)
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша,
15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.
16 И без противоречие, велика е тайната на благочестието: