Revised Common Lectionary (Complementary)
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен*. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
5 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.