Revised Common Lectionary (Complementary)
Единственият истински Бог
115 (A)(9) Не на нас, Господи, не на нас,
а на Своето име въздай слава
заради милостта Си и заради верността Си.
2 (B)(10) Защо да кажат народите:
Къде е сега техният Бог?
3 (C)(11) Нашият Бог е на небето;
прави всичко, което Му е угодно.
4 (D)Техните идоли са сребро и злато,
творение на човешките ръце.
5 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
6 уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но не миришат;
7 ръце имат, но не докосват;
крака имат, но не ходят;
нито издават глас от гърлото си.
8 (E)Подобни на тях ще станат онези, които ги правят,
както и всеки, който уповава на тях.
9 (F)Израилю, уповавай на Господа;
Той е тяхна помощ и щит.
10 Доме Ааронов, уповавайте на Господа;
Той е тяхна помощ и щит.
11 Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа;
Той е тяхна помощ и щит.
12 Господ си спомни за нас; ще ни благослови;
ще благослови Израилевия дом;
ще благослови Аароновия дом.
13 (G)Ще благослови онези, които се боят от Господа –
и малки, и големи.
14 Дано Господ ви умножава все повече и повече –
вас и децата ви.
15 (H)Благословени сте вие от Господа,
Който е направил небето и земята.
16 Небесата са небеса на Господа;
а земята Той даде на човешките синове.
17 (I)Мъртвите не хвалят Господа,
нито онези, които слизат в мястото на мълчанието;
18 (J)но ние ще благославяме Господа
отсега и довека. Алилуя.
5 (A)А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, казах:
6 (B)Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 (C)От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на чуждоземните царе, под меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.
8 (D)И сега за много малко време Господ, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 (E)Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е изоставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юдея и Йерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото изоставихме заповедите,
11 (F)които си дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя, осквернена от гнусотиите и от мерзостите на народите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 (G)и така, сега не давайте дъщерите си на синовете им и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.
13 (H)А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни и си ни дал такова избавление,
14 (I)трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, за да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 (J)Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Теб.
Скръбта ще се обърне в радост
16 (A)Още малко време и няма да Ме виждате; и пак малко време – и ще Ме видите.
17 Тогава някои от учениците Му си казаха един на друг: Какво е това, което ни казва: Още малко време и няма да Ме виждате; и пак малко време – и ще Ме видите; и това е, защото отивам при Отца.
18 И казаха: Какво е това, което казва: Още малко време? Не знаем какво иска да каже.
19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко време и няма да Ме виждате; и пак малко време – и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21 (B)Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече мъките си поради радостта, че се е родил човек на света.
22 (C)Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме.
23 (D)И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: Ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде.
24 (E)Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.