Revised Common Lectionary (Complementary)
Божието величие в природата
29 (A)Давидов псалом.
Отдайте на Господа, вие, синове на силите,
отдайте на Господа слава и могъщество.
2 (B)Отдайте на Господа дължимата на името Му слава;
поклонете се на Господа в свята премяна.
3 (C)Гласът Господен е над водите;
Бог на славата гърми;
Господ гърми над големите води,
4 гласът Господен е силен;
гласът Господен е величествен.
5 (D)Гласът Господен троши кедри.
Да! Господ троши ливанските кедри
6 (E)и ги прави да скачат като теле,
Ливан и Сирион – като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнени пламъци.
8 (F)Гласът Господен разтърсва пустинята;
Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 (G)Гласът Господен прави да раждат кошутите
и оголва горите;
а в храма Му всеки възгласява: Слава!
10 (H)Господ седна като Цар над Потопа.
Да! Господ седи като Цар до века.
11 (I)Господ ще даде сила на народа Си;
Господ ще благослови народа Си с мир.
Завещание и смърт на Давид
2 (A)Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:
2 (B)Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.
3 (C)Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;
4 (D)за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.
10 (A)Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.
11 (B)А времето, през което Давид царува̀ над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим.
Начало на царуването на Соломон
12 (C)Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.
Призоваването на първите ученици
5 (A)А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката.
4 (B)След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.
5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.
6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат.
8 (C)А Симон Петър, като видя това, падна в краката[a] на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,
10 (D)също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.
11 (E)И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.