Revised Common Lectionary (Complementary)
Хвалебна песен за избавление от неприятели
18 (A)За първия певец. Псалом на Господния слуга[a] Давид, който е говорил на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза:
Обичам Те, Господи, сила моя.
2 (B)Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.
3 (C)Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 (D)Връзките на смъртта ме обкръжиха;
порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха;
примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа
и към Бога мой извиках.
От храма Си Той чу гласа ми
и викът ми пред Него стигна до ушите Му.
7 (E)Тогава се поклати и потресе земята;
основите на планините се разлюляха
и се поклатиха, защото Той се разгневи.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му
и огън от устата Му поглъщаше;
въглени се разпалиха от Него.
9 (F)Той сведе небесата и слезе;
и мрак беше под краката Му.
10 (G)Възседна херувим и летя;
летя на ветрени криле.
11 (H)Положи за Свое скривалище тъмнината,
за покров около Си – тъмните води,
гъстите въздушни облаци.
12 (I)От святкането пред Него
преминаха през облаците Му
град и огнени въглени.
13 (J)И гръмна Господ от небето,
Всевишният даде гласа Си,
град и огнени въглени.
14 (K)И прати стрелите Си и ги разпръсна.
Да! Светкавици в изобилие – и ги смути.
15 (L)Тогава се разкриха коритата на водите,
откриха се основите на вселената
от Твоето изобличение, Господи,
от духането на дъха на ноздрите Ти.
16 (M)Пра̀ти от височината, взе ме,
извлече ме от големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха;
защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
но Господ ми стана опора.
19 (N)И ме изведе на широко,
избави ме, защото имаше благоволение към мене.
19 (A)Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 (B)Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 (C)Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата
5 (D)и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 (E)А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 (F)Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9 (G)Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 (H)Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата – и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.
12 (I)Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;
13 (J)защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред Господа и Той ни изпрати да го съсипем.
14 (K)И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 (L)Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.
16 (M)Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже Господ го съжали.
17 (N)И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!
19 (O)Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 (P)Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.
22 (Q)Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор[a].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 (R)Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25 (S)Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26 (T)Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.
27 (U)Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа;
28 (V)и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 (W)И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.
14 (A)И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 (B)Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“
16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 (C)Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“
18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.
Божият гняв и милосърдие
19 (D)На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 (E)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21 (F)Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба?
22 (G)А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,
23 (H)и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава –
24 (I)върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 (J)Както казва и в книгата на Осия:
„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,
и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“
26 (K)И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ,
там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27 (L)А Исайя вика за Израил:
„Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък,
само остатъкот тях ще се спаси;
28 (M)защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро.
29 (N)И както Исайя е казал в по-предишно място:
„Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство,
като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.