Revised Common Lectionary (Complementary)
Молитва на страдащия
102 (A)Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа.
Господи, послушай молитвата ми
и викът ми нека стигне до Тебе.
2 (B)Не скривай лицето Си от мене;
в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене;
в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 (C)Защото дните ми изчезват като дим
и костите ми изгарят като в пещ.
4 (D)Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева,
защото забравям да ям хляба си.
5 (E)Поради гласа на охкането ми
костите ми се прилепват за кожата ми.
6 (F)Приличам на пеликан в пустиня,
станал съм като бухал в развалини.
7 (G)Лишен от сън, станал съм като врабче,
усамотено на покрива на къщата.
8 (H)Всеки ден ме укоряват неприятелите ми;
онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.
9 (I)Защото ядох пепел като хляб
и смесих питието си със сълзи
10 (J)поради негодуването Ти и гнева Ти;
защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.
11 (K)Дните ми са като удължена сянка в късен следобед
и аз изсъхвам като трева.
12 (L)Но Ти, Господи, довека седиш Цар
и споменът Ти е от род в род.
13 (M)Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион;
защото е време да му покажеш милост.
Да! Определеното време дойде.
14 (N)Защото слугите Ти копнеят за камъните му
и милеят за пръстта му.
15 (O)И така, народите ще се боят от името Господне
и всички земни царе – от славата Ти.
16 (P)Защото Господ е съградил Сион,
Той се е явил в славата Си,
17 (Q)Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените
и не е презрял молбата им.
17 (A)А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
18 (B)Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 (C)Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.
20 (D)И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.
21 (E)И Господ вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
17 (A)А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,
18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.
19 (B)Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (C)В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 (D)И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 (E)И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
23 (F)А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
24 (G)И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 (H)На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
27 (I)А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29 (J)Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
30 (K)И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32 (L)„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 (M)И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 (N)Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35 (O)Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
36 (P)Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
37 (Q)Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
38 (R)Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
40 (S)като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.