Revised Common Lectionary (Complementary)
10 (A)И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
Божиите гняв и милост
4 А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.
2 (B)И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 (C)Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
4 А Господ каза: Правилно ли е да негодуваш?
5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.
6 И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.
8 (D)Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
9 А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.
10 Тогава Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 (E)А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?
Възхвала на Божието царство
145 Давидово хваление. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф
Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой,
и ще благославям Твоето име отвека и довека.
Бет
2 Всеки ден ще Те благославям
и ще хваля Твоето име отвека и довека.
Гимел
3 (A)Велик е Господ и достоен за хваление,
и величието Му е неизследимо.
Далет
4 (B)Едно поколение ще хвали делата Ти на друго
и ще разказват за Твоето могъщество.
Хе
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство
и за Твоите чудесни дела;
Вав
6 и когато хората говорят за мощта на Твоите страшни дела,
то и аз ще разказвам за Твоето величие.
Зайн
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост
и ще възпяват Твоята правда.
Хет
8 (C)Благодатен и жалостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
21 (A)Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.
22 Но ако живея в тялото, тогава моето дело ще принесе плод; и така, не зная какво да избера,
23 защото ме запленяват и двете възможности, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре;
24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.
25 (B)И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще пребивавам с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;
26 (C)така че чрез моето завръщане между вас да можете поради мене много да се хвалите в Исус Христос.
Съвети за твърдост във вярата
27 (D)Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието
28 (E)и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната гибел, а на вас – за спасение, и то от Бога;
29 (F)защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
30 (G)като имате същата борба, която сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.
Притча за работниците на лозето
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;
4 и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.
11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?
14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15 (A)Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[a], защото аз съм добър?
16 (B)Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.