Old/New Testament

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Мк. 11:27-33)

20 Един ден Исус беше в храма, поучаваше хората и им съобщаваше Благата вест за Божието царство. Главните свещеници заедно със законоучителите и старейшините дойдоха при него ² и го попитаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш всичко това? Кой ти я даде?“

³ Исус им отговори: „Аз също ще ви задам един въпрос. Кажете ми: ⁴ Йоановото кръщение от Бога ли беше или от хората?“

⁵ Те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ ⁶ Ако пък кажем: „От хората“, целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“ ⁷ Затова отговориха: „Не знаем.“

⁸ Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Мк. 12:1-12)

⁹ После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго. ¹⁰ Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце. ¹¹ Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце. ¹² Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили. ¹³ Тогава стопанинът на лозето си казал: „Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.“ ¹⁴ Но когато видели сина му, лозарите си казали: „Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!“ ¹⁵ И те изхвърлили сина от лозето и го убили.

След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето? ¹⁶ Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“

Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“ ¹⁷ Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:

¹⁸ Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“

¹⁹ Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:15-22; Мк. 12:13-17)

²⁰ Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора. ²¹ И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път. ²² Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“

²³ Но Исус знаеше, че се опитват да го подведат и им каза: ²⁴ „Дайте ми един динарий. Чии са това изображение и това име?“ Те отговориха: „На цезаря.“

²⁵ Исус им каза: „Тогава давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“

²⁶ Те не можаха с хитрост да накарат Исус да каже нещо пред хората, което би могло да се използва против него, и смаяни от отговора му, млъкнаха.