Old/New Testament

¹⁴ Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: ¹⁵ нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ ^16 [a]

¹⁷ След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. ¹⁸ Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? ¹⁹ Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)

²⁰ И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, ²¹ защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, ²² изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. ²³ Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“

Исус помага на една езичница

(Мат. 15:21-28)

²⁴ Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. ²⁵ Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. ²⁶ Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.

²⁷ Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“

²⁸ Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“

²⁹ Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“

³⁰ Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.

Исус излекува глух човек

³¹ Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. ³² Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.

³³ Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, ³⁴ вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) ³⁵ И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.

³⁶ Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. ³⁷ Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“