Old/New Testament
Поклонението пред златната статуя и чудото в огнената пещ
3 Цар Навуходоносор[a] построи златна статуя, висока шестдесет лакътя, широка шест лакътя, и я постави в долината Деир в областта Вавилония. 2 След това цар Навуходоносор изпрати пратеници да призоват сатрапите, наместниците, началниците, върховните съдии, главните финансисти, съдиите, полицейските началници и всички висши служители в областта да участват в освещаването на статуята, която беше построил цар Навуходоносор. 3 Ето събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, главни финансисти, съдии, полицейски началници и всички висши служители в областта за освещаването на статуята, която цар Навуходоносор беше построил. Всички те застанаха пред статуята, построена от царя. 4 Тогава глашатай с мощен глас възвести: „Вие, хора от всички народи и раси, говорещи различни езици, чуйте заповедта: 5 (A)когато чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която цар Навуходоносор построи. 6 (B)Който не коленичи и не се моли, веднага ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.“ 7 Когато всички народи чуха да свирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, всички народи и раси, говорещи различни езици, коленичиха и се молеха на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.
8 Тогава дойдоха няколко халдейци и наклеветиха юдеите. 9 Те казаха на цар Навуходоносор: „О, царю, да живееш вечно! 10 Ти, царю, издаде заповед: Всеки човек, когато чуе да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, да коленичи и да се моли на златната статуя; 11 а който не коленичи и не се моли, ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ. 12 Има няколко юдейски мъже, на които си поверил управлението на областта Вавилония – Седрах, Мисах и Авденаго. Царю, тези мъже презряха твоята заповед, нито служат на твоите богове, нито се молят на златната статуя, която ти построи.“
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези мъже пред царя. 14 Навуходоносор ги попита: „Наистина ли вие, Седрах, Мисах и Авденаго, не служите на моите богове и не се молите на златната статуя, която построих? 15 А сега, ако сте готови, щом чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която построих. Но ако не се молите, веднага ще бъдете хвърлени в пламтяща огнена пещ и тогава кой Бог ще ви избави от властта ми?“
16 Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на цар Навуходоносор: „Не е трудно да ти отговорим на това. 17 (C)Ние имаме Бог, на Когото служим. Той има силата да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоята власт, царю, ще ни избави. 18 Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил.“
19 Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха. 20 Издаде заповед някои от най-силните мъже от войската му да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ. 21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните си дрехи, с хитоните, с превръзките на главата и с другите си дрехи и бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ. 22 А понеже царската заповед беше строга и пещта нагорещена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви онези, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго. 23 А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха вързани[b] в пламтящата огнена пещ.
24 Цар Навуходоносор се ужаси, стана бързо и извика на велможите си: „Нали хвърлихме в огъня трима души вързани?“ В отговор те казаха: „Наистина е така, царю!“ 25 Той възрази: „Ха, аз виждам обаче четирима души, които развързани ходят сред огъня и нищо им няма, а четвъртият изглежда като Божий син.“ 26 Навуходоносор се приближи към вратата на разпалената с огън пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 (D)Тогава сатрапите, наместниците, военачалниците и царските съветници дойдоха заедно и видяха, че огънят не е оказал въздействие върху телата на тези мъже, дори космите на главите им не бяха опърлени, дрехите им не бяха пострадали и дори миризма на изгорено не се усещаше от тях.
28 Тогава Навуходоносор каза: „Да бъде прославян Бога, изповядван от Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпрати Своя ангел и избави служителите Си, затова, че те се надяваха на Него, не послушаха царската заповед и пожертваха телата си, за да не служат и да не се не молят на друго божество освен на своя Бог! 29 Затова издавам указ: всеки, който изговори хула против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, към който и народ и племе да принадлежи, какъвто и език да говори, да бъде насечен на късове, а къщата му да бъде разрушена, защото няма друг Бог, който може да избавя така.“ 30 Тогава царят отново въздигна Седрах, Мисах и Авденаго в областта Вавилония[c].
31 [d] Цар Навуходоносор възвести на всички народи и раси, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие! 32 Радостен съм да ви възвестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене. 33 Колко велики са Неговите знамения и колко мощни са чудесата Му! Неговото царство е вечно и господството Му се простира над всички родове.“
Сънят на Навуходоносор и лудостта му
4 [e] „Аз, Навуходоносор[f], живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си. 2 Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха. 3 Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън. 4 (E)Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. 5 (F)Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: 6 ‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.
7 (G)А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. 8 Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя. 9 (H)Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.
10 И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж. 11 Той извика с мощен глас и каза:
«Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони. 12 Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата. 13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години. 14 (I)Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’
15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“
16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници! 17 Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя, 18 листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици, 19 това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята. 20 А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’ 21 – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя. 22 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години[g], докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае. 23 А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт. 24 (J)Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“
25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор. 26 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. 27 Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“ 28 Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! 29 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“ 30 В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.
31 „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете. 32 (K)Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’
33 В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи. 34 (L)Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“
Вярата – победа над света
5 (A)Всеки, който вярва, че Иисус е Христос, е Божие дете. И всеки, който обича Родилия, обича и Родения от Него. 2 По това познаваме, че обичаме Божиите деца – като обичаме Бога и спазваме Неговите заповеди. 3 (B)Защото любовта към Бога се състои в това: да спазваме заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки. 4 (C)Защото всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И тази е силата[a], която победи света – нашата вяра. 5 Кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Иисус е Божият Син?
Божието свидетелство за Сина
6 Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв, както и чрез Духа[b] – не само чрез вода, а чрез вода и кръв. И Духът е, Който свидетелства, понеже Духът е истината[c]. 7 Защото три са, които свидетелстват[d]: 8 духът, водата и кръвта; и трите свидетелстват за едно. 9 (D)Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямото, защото е Божие свидетелство, с което Бог свидетелства за Своя Син. 10 (E)Който вярва в Сина Божий, има това свидетелство у себе си. Който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син. 11 (F)А свидетелството е това, че Бог ни е дарил вечен живот и този живот е чрез Неговия Син. 12 Който има Сина Божий, има този живот. Който няма Сина Божий, няма този живот.
Вярата и вечният живот
13 Това писах на вас, вярващите в Сина Божий, за да знаете, че имате вечен живот, и да вярвате в Сина Божий[e]. 14 (G)И дръзновението, което имаме пред Него, се състои в това, че ако молим за нещо по Неговата воля, Той ни слуша. 15 И ако знаем, че Той ни слуша, за каквото молим, знаем и че получаваме, каквото сме Го помолили.
16 (H)Ако някой види своя брат да съгрешава с грях, който не води към смърт, нека се моли и Бог ще даде живот на такъв – именно на такива, които съгрешават с грях, който не води към смърт. Има смъртен грях – не за него казвам да се моли. 17 Всяка неправда е грях, но има грях, който не води към смърт.
18 (I)Знаем, че всеки, който е дете на Бога, не съгрешава, но Роденият от Бога го пази и лукавият не се докосва до него. 19 (J)Знаем, че ние принадлежим на Бога и че цял свят лежи в злото. 20 (K)Знаем също, че Божият Син дойде и ни даде разум, за да познаем истинския Бог. И ние пребъдваме в истинския Бог – в Неговия Син Иисус Христос. Той е истински Бог и вечен живот.
21 Дечица, пазете себе си от идолите. Амин.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.