Old/New Testament

5 ^(A)Сега ще пея на любимия си,
песен на обичния си за лозето Му.
Любимият ми имаше лозе
на много плодородно бърдо.
^2 (B)Окопа го и го очисти от камъните,
и го насади с отбрана лоза,
съгради кула сред него,
изкопа още и лин в него;
и очакваше сладко грозде,
но то роди диво.
^3 (C)И сега, йерусалимски жители и Юдейски мъже,
отсъдете, моля, между Мен и лозето Ми.
⁴ Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми,
което не му направих?
Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде,
то роди диво?
^5 (D)И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си:
ще махна плета му и то ще се похаби;
ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано;
⁶ и ще го запустя; няма да бъде подрязано, нито прекопано,
а ще роди глогове и шипки;
ще заповядам още на облаците да не изливат дъжд над него.
⁷ Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом
и Юдейските мъже са градината, която Го зарадва;
и Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие,
правда, но ето вопъл.
^8 (E)Горко на онези, които прибавят къща към къща
и събират нива с нива, докато не остане място
и вие си направите да живеете сами сред земята!

^9 (F)Господ на Силите ми казва в ушите:
Наистина много къщи ще запустеят без жители,
даже големи и хубави къщи;
^10 (G)защото десет уврата лозе ще дадат само един бат^[a]вино,
а един кор^[b] семе ще даде само една ефа^[c]плод.
^11 (H)Горко на онези, които подраняват сутрин,
за да търсят спиртно питие,
които продължават до вечер, докато ги разпали виното!
^12 (I)И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка,
и с вино са техните угощения;
а не се взират в делото Господне,
нито са внимавали в действието на ръцете Му.
^13 (J)Затова Моят народ е закаран в плен –
защото няма знание;
а и почтените им мъже умират от глад
и множеството им съхне от жажда;
¹⁴ затова става по-лакома преизподнята
и отваря безмерно устата си;
и в нея слизат славата им
и множеството им, и великолепието им,
и онези, които се веселят между тях.
^15 (K)И долният човек се навежда
и големецът се унижава,
и очите на високоумните се свеждат;
¹⁶ а Господ на Силите се възвисява чрез правосъдие
и святият Бог се освещава чрез правда.
^17 (L)Тогава агнетата ще пасат, както в пасбищата си;
и чужденци ще изядат запустелите пасбища на богатите.
¹⁸ Горко на онези, които теглят беззаконието с въжета от лъжи^[d]
и греха – като с ремъци от товарна кола,
^19 (M)които казват: Нека бърза,
нека ускори делото Си, за да го видим;
и нека приближи и дойде
намерението на Святия Израилев, за да го разберем!
²⁰ Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло;
които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина;
които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
^21 (N)Горко на онези, които са мъдри в своите очи
и които са разумни пред себе си!
^22 (O)Горко на онези, които са герои в пиенето на вино
и силни да приготвят спиртно питие,
^23 (P)които за дарове оправдават беззаконника
и отнемат от праведника правото му!
^24 (Q)Затова както огнен пламък поглъща плявата
и както сламата се губи в пламъка,
така и техният корен ще изгние
и цветът им ще се разпръсне като прах.
Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите
и презряха думата на Святия Израилев.
^25 (R)Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той протегна ръката Си против тях и ги порази;
и потрепериха хълмовете
и техните трупове станаха като смет сред улиците.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
^26 (S)И Той ще издигне знаме за народите отдалеч
и ще засвири за всеки от тях от края на земята;
и, ето, те скоро ще дойдат набързо.
²⁷ Никой от тях няма да се умори, нито ще се спъне,
никой няма да задреме, нито ще заспи;
нито ще се разпаше поясът от кръста им,
нито ще се скъса ремъкът на обувките им.
^28 (T)Стрелите им са остри и всичките им лъкове – опънати;
копитата на конете им ще се смятат за кремък
и колелата им – за вихрушка.
²⁹ Ревът им ще бъде като на лъв;
те ще реват като млади лъвове.
Да! Ще реват и ще сграбчат лова, и ще го завлекат,
и няма да има кой да го отърве.
^30 (U)И в същия ден ще реват против тях като морското бучене;
и ако погледне някой към земята – ето, тъмнина и неволя,
и светлината, помрачена през облаците ѝ.