Old/New Testament

Диалози между Йов и тримата му приятели

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

3 ^(A)(B)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

² Йов заговори с думите: ³ „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ ⁴ Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! ⁵ Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! ⁶ А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! ⁷ Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! ⁸ Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! ⁹ Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, ¹⁰ задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!

^11 (C)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? ¹² Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? ^13 (D)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, ^14 (E)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, ¹⁵ или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. ^16 (F)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! ¹⁷ Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. ¹⁸ Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. ¹⁹ Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.

²⁰ Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? ^21 (G)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. ²² Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. ^23 (H)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? ^24 (I)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, ²⁵ защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. ²⁶ Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

4 Тогава Елифаз Теманец отговори: ² „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори? ³ Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце, ⁴ твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене. ⁵ А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом. ⁶ Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?

^7 (J)Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? ^8 (K)Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: ⁹ всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват. ¹⁰ Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. ¹¹ Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.

¹² Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея. ¹³ По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората, ¹⁴ обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза. ¹⁵ Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха. ¹⁶ Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя: ^17 (L)(M)‘Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? ¹⁸ Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки ¹⁹ – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци. ²⁰ От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги. ^21 (N)Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост’.“

^44 (A)Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. ^45 (B)Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус^[a] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. ^46 (C)Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, ^47 (D)а Соломон Му построи дом. ^48 (E)Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

^49 (F)‘Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? ⁵⁰ Нали Моята ръка направи всичко това?’

^51 (G)Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. ^52 (H)Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – ^53 (I)вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“

Убиване на Стефан с камъни

⁵⁴ Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. ⁵⁵ А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, ^56 (J)рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ ⁵⁷ Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. ^58 (K)Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел ^59 (L)и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ ^60 (M)После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.