Old/New Testament
13 (A)Давид се съветва с хилядници, стотници и всички воеводи,
2 и каза на цялото събрание израилско: ако ви е угодно, и ако благоизволи Господ, Бог наш, нека пратим до другите наши братя навред по цялата Израилска земя, а също и до свещениците и левитите в градовете и селата им, за да се съберат при нас,
3 и да пренесем ковчега на нашия Бог при нас, защото в Саулови дни се не обръщахме към него.
4 И цялото събрание каза: тъй да бъде; защото това нещо се видя справедливо на целия народ.
5 (B)Тъй Давид събра всички израилтяни, от Шихор Египетски до входа в Емат, за да пренесат ковчега Божий от Кириатиарим.
6 (C)И отиде Давид и цял Израил в Кириатиарим, що е в Иудея, за да пренесат оттам ковчега на Бога Господа, седящ на херувими, върху който се призовава Неговото име.
7 (D)И повезоха ковчега Божий на нова колесница от дома Аминадавов, а Оза и Ахия водеха колесницата.
8 Давид пък и всички израилтяни свиреха с все сила пред Бога, с пение, на гусли, псалтири, тимпани, кимвали и тръби.
9 (E)Когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза присегна с ръка да придържи ковчега, понеже воловете го бяха наклонили.
10 (F)Но Господ се разгневи на Оза и го порази, задето присегна с ръка към ковчега, и той умря на мястото пред Божието лице.
11 (G)Давид се нажали, задето Господ порази Оза. И нарече това място Озова пораза; тъй се нарича то и доднес.
12 И в оня ден Давид се уплаши от Бога и каза: как ще внеса при себе си ковчега Божий?
13 И не пренесе Давид ковчега при себе си в Давидовия град, а го свърна към къщата на гетеца Аведара.
14 (H)И стоя ковчегът Божий у Аведара в къщата му три месеца, и Господ благослови Аведаровия дом и всичко, що имаше.
14 (I)Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници, и кедрови дървета, и каменоделци, и дърводелци, за да му съградят дом.
2 Като разбра Давид, че Господ го утвърди за цар над Израиля, че царството му се въздигна високо, заради народа му Израил,
3 (J)той си взе още жени в Иерусалим, и му се родиха още синове и дъщери.
4 (K)Ето имената на ония, които му се родиха в Иерусалим: Самус, Совав, Натан, Соломон,
5 Евеар, Елисуа, Елфалет,
6 Ногах, Нафек, Иафия,
7 Елисама, Веелиада и Елифалет.
8 (L)И чуха филистимци, че Давид бил помазан за цар над цял Израил, и се дигнаха те всички да търсят Давида. А Давид, като чу, излезе против тях.
9 Филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
10 Давид попита Бога, думайки: да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми? Господ му отговори: иди, и Аз ще ги предам в ръцете ти.
11 (M)Те отидоха във Ваал-Перацим, и там ги порази Давид. И каза Давид: Бог пресече моите врагове чрез ръката ми като воден пролом. Затова и нарекоха онова място Ваал-Перацим.
12 И филистимци оставиха боговете си там, а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13 (N)И дойдоха пак филистимци и се разположиха в долината.
14 Давид пак попита Бога, и Бог му отговори: не отивай право насреща им, а се отклони от тях и върви към тях откъм черниците;
15 и кога чуеш шум като от вървеж по черничните вършини, тогава захвани битката, защото Бог ще е излязъл пред тебе, за да порази филистимския стан.
16 (O)Давид направи, както му заповяда Бог, и порази филистимския стан, от Гаваон до Газер.
17 И Давидовото име се разнесе по всички земи, и Господ го направи страшно за всички народи.
15 (P)И съгради си той палати в Давидовия град, приготви място за ковчега Божий и направи скиния за него.
2 (Q)Тогава каза Давид: никой не бива да носи ковчега Божий, освен левитите, понеже тях избра Господ, за да носят ковчега на Бога и да Му служат вовеки.
3 (R)И събра Давид всички израилтяни в Иерусалим, за да внесат ковчега Господен на мястото му, което бе приготвил за него.
4 Па свика Давид синовете Ааронови и левитите:
5 от синовете Каатови, началника Уриила и братята му – сто и двайсет души;
6 от синовете Мерариеви, началника Асаия и братята му – двеста и двайсет души;
7 от синовете Гирсонови, началника Иоиля и братята му – сто и трийсет души;
8 от синовете Елисафанови, началника Шемаия и братята му – двеста;
9 от синовете Хевронови, началника Елиела и братята му – осемдесет;
10 от синовете Узиилови, началника Аминадава и братята му – сто и дванайсет.
11 И повика Давид свещениците: Садока и Авиатара, и левитите: Уриила, Асаия, Иоиля, Шемаия, Елиеела и Аминадава,
12 (S)и им каза: вие, началници на левитските родове, осветете си, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Бога Израилев, на мястото, което съм му приготвил;
13 (T)и защото попреди не вие вършехте това, Господ, Бог наш, ни порази, задето Го не търсихме, както трябваше.
14 И осветиха се свещениците и левитите, за да носят ковчега на Господа, Бога Израилев.
15 (U)И синовете левитски понесоха ковчега Божий, както бе заповядал Моисей по словото Господне, на рамена, с върлини.
16 (V)Тогава Давид заповяда на левитските началници да поставят братята си певци със свирала – псалтири, гусли и кимвали, да възгласят нависоко радостен глас.
17 (W)Левитите поставиха Иоилевия син Емана, и от братята му – Верехиевия син Асафа, а от синовете Мерариеви, техни братя – Кушаиевия син Етана;
18 (X)и с тях братята им, второстепенни: Захария, Бена, Иаазиила, Шемирамота, Иехиила, Уния, Елиава, Ванея, Маасея, Мататия, Елифлеуя, Микнея и Овед-Едома и Иеиела, вратари.
19 Еман, Асаф и Етан свиреха високо на медни кимвали,
20 а Захария, Азиил, Шемирамот, Иехиил, Унии, Елиав, Маасея и Ванея – на псалтири, с тънък глас.
21 А Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Иеиел и Азазия – на гусли, за да захващат.
22 Хенания пък, началник левитски, беше учител по пение, защото беше изкусен по него.
23 Верехия и Елкана бяха вратари при ковчега.
24 Шевания, Иосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер, свещеници, тръбяха с тръби пред ковчега Божий. Овед Едом и Иехия бяха вратари при ковчега.
25 (Y)Тъй Давид и старейшините Израилеви и хилядниците отидоха да пренесат ковчега на завета Господен от дома Овед-Едомов с веселие.
26 И когато Бог помогна на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, заклаха жертва седем телци и седем овена.
27 Давид беше облечен с висонна одежда, а също и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Хенания, началник на свирачите и певците. Давид носеше и ленен ефод.
28 Тъй цял Израил внасяше ковчега на завета с възклицания, при звукове от рог, тръби и кимвали, свирейки на псалтири и гусли.
29 Когато ковчегът на завета Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Саулова дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да играе и да се весели, унизи го в сърцето си.
7 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2 (A)Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7 (B)Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 Това като им каза, остана си в Галилея.
10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12 (C)И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13 (D)Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 (E)Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 (F)който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 (G)Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 (H)Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 (I)Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 (J)Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.