Old/New Testament
Пророк Илия и израилският цар Охозия
1 (A)След смъртта на Ахаав Моав въстана против Израил.
2 (B)Охозия падна през решетката на своята горна стая, която беше в Самария, и се разболя; и прати хора, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.
3 Но ангел Господен нареди на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-Зевув?
4 Сега така казва Господ: Няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.
5 След като пратениците се върнаха при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте?
6 Те му отговориха: Един човек излезе да ни посрещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
7 Царят ги попита: Как изглеждаше човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тези думи?
8 (C)И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той каза: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при Илия, който седеше на върха на хълма, и му каза: Божий човече, царят казва: Слез.
10 (D)А Илия отговори на петдесетника: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте ти войници. Тогава слезе огън от небето и изгори него и петдесетте му войници.
11 Царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 А Илия им отговори: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте войници. И Божият огън слезе от небето и изгори него и петдесетте му войници.
13 (E)Царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. А третият петдесетник, като се изкачи, дойде и коленичи пред Илия, и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.
14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека моят живот бъде скъпоценен пред очите ти.
15 Тогава ангел Господен каза на Илия: Слез с него; не бой се от него. И така, Илия стана и слезе с него при царя.
16 И му каза: Така казва Господ: Понеже си пратил хора да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допитваш до Неговото слово, затова няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
17 И така, царят умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдейския цар Йорам, Йосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
18 А останалите дела, които Охозия извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
Възнасяне на Илия на небето
2 (F)По времето, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, той тръгна с Елисей от Галгал.
2 (G)Илия каза на Елисей: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
3 И пророческите ученици[a], които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб[b]? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
4 Тогава Илия му каза: Елисей, остани тук, моля, защото Господ ме прати в Йерихон. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. Така дойдоха в Йерихон.
5 И пророческите ученици, които бяха в Йерихон, дойдоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
6 Тогава Илия му каза: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, отидоха и двамата.
7 Петдесет мъже от пророческите ученици отидоха и застанаха насреща им отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан.
8 (H)И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
9 След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
10 А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.
11 (I)И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
12 (J)А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две.
Начало на служението на пророк Елисей
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан.
14 (K)Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.
15 (L)А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
16 (M)Тогава му казаха: Ето сега между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А Елисей отговори: Не отивайте.
17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, каза: Отидете. И така, отидоха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха.
18 Когато се върнаха при него (защото той беше останал в Йерихон), им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
19 Тогава гражданите казаха на Елисей: Виж, молим ти се, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.
20 А той отговори: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.
21 (N)Тогава Елисей слезе при извора на водата и хвърли солта в него, като каза: Така казва Господ: Изцерих тази вода; няма да има вече от нея нито смърт, нито безплодие.
22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей изговори.
23 Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И от дъбравата излязоха две мечки и разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25 Оттам Елисей отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.
Царуване на Йорам в Израил – поход срещу Моав
3 (O)А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува̀ дванадесет години.
2 (P)Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.
3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.
4 (Q)А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.
5 (R)Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар.
6 Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.
7 (S)И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
8 Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.
9 И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
10 Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!
11 (T)А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
12 (U)Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.
13 (V)А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.
14 (W)А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.
15 (X)А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.
16 (Y)И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;
17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;
19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.
20 (Z)На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.
21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.
22 След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:
23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!
24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.
25 (AA)Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.
26 Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.
27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
Възкресението на Исус Христос
24 (A)А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.
2 (B)И намериха камъка отвален от гроба.
3 (C)И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.
4 (D)А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.
5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?
6 (E)Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 (F)като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
8 (G)И си спомниха думите Му.
9 (H)И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
10 (I)А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
11 (J)А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
12 (K)А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (L)И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[a] от Йерусалим.
14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 (M)И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 (N)но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
18 (O)И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
19 (P)И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
20 (Q)и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 (R)А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
22 (S)При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 (T)И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
25 (U)И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 (V)Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 (W)И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 (X)И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 (Y)Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 (Z)И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 (AA)които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.