Old/New Testament
РАЗДЕЛЯНЕ НА СОЛОМОНОВОТО ЦАРСТВО
Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена
12 (A)Ровоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар.
2 (B)А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побягнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет.
3 Но пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха и казаха на Ровоам:
4 (C)Баща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим.
5 А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?
7 (D)Те му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
9 Запита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, – така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
11 Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.
12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден.
13 И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха,
14 и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони.
15 (E)Така царят не послуша народа; защото това стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.
16 (F)А след като целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си.
17 (G)А колкото до израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
18 (H)Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израил го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим.
19 (I)Така Израил въстана против Давидовия дом, както е и до днес.
20 (J)А когато целият Израил чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израил. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
21 (K)Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израилевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син.
22 (L)Но Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза:
23 Говорѝ на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното:
24 (M)Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израилтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха Господнето слово, върнаха се и си отидоха според Господнето слово.
25 (N)Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил.
26 А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом;
27 (O)защото, ако този народ отива да принася жертви на Господния дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам.
28 (P)Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.
29 (Q)И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.
30 (R)А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан.
31 (S)Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци.
32 (T)Тогава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил.
33 (U)А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израилтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.
Божият човек от Юдея и непослушанието му към Бога
13 (V)Тогава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.
2 (W)И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб.
3 (X)И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори Господ: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе.
4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.
5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господнето слово.
6 (Y)Тогава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на Господа, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това.
7 (Z)Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък.
8 (AA)Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;
9 (AB)защото това ми беше заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл.
10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.
11 А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.
12 Баща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.
13 И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,
14 отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.
15 Тогава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.
16 (AC)А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място,
17 (AD)защото ми бе казано чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл.
18 А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говорѝ чрез Господнето слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.
19 И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.
20 А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,
21 и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори Господ: Понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,
22 (AE)а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти.
23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.
24 (AF)След като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото.
25 И, ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.
26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово. Затова Господ го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което Господ му говорѝ.
27 Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.
28 И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.
29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.
30 (AG)Той положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой!
31 (AH)И като го погребаха, говорѝ на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости.
32 (AI)Защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.
Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом
33 (AJ)Но дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.
34 (AK)И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.
Предателството на Юда
22 (A)А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
2 (B)И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 (C)Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;
4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
5 (D)И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.
Тайната вечеря
7 (E)И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.
8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.
9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?
10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.
14 (F)И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;
16 (G)защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.
17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;
18 (H)защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 (I)И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.
20 (J)Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 (K)Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 (L)Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!
23 (M)И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това.
Спорът за първенство сред учениците
24 (N)Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.
25 (O)А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
26 (P)Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[a] и който началства – като онзи, който слугува.
27 (Q)Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.
28 (R)А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[b].
29 (S)Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,
30 (T)да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.